Loading...
История на иридологията
27.11.2024
История на иридологията
От известно време у нас се завръщат успешно някои древни методи за изследване на болестите на човешкото тяло и тяхното лечение. Разбира се, съвременните лекари са надарени с огромно количество опит и знания, и облагодетелствани с наличие на високотехнологично медицинско оборудване и апаратура. За диагностициране на статус и заболявания посредством ириса, се използват професионални конвенционални апарати - иридоскопи.

От древни времена хората са забелязали, че ирисът на окото не е константа като вид и величина  и се променя в течение на целия човешки живот под влияние на различни фактори – както персонални вътрешни, така и външни, от околната среда. Поради това от векове хората от различни части на света даряват ириса с мистериозни и мистични свойства. Чрез него те предсказват бъдещето, опитват се да видят последствията от определени събития върху здравето на човека. Има доказани исторически данни от преди повече от 3 хиляди години, че индийски лекари са диагностицирали болести по състоянието на очите. В древен Египет жреците свързват различни белези по ириса с определени здравословни или психически проблеми. Има запазени папируси, датиращи от времето на фараон Тутанкамон, с изображения на признаците на различни заболявания, които се появяват върху ириса. На свещеник Ел Ацу е приписано званието за първи специалист по иридодиагностика, като благодарение на него тя се разпространява широко и се утвърждава в Тибет, Индокитай и Вавилон.

Така още от древността лечители от различни страни са забелязали връзката между някои болести на тялото и психиката с петна, ивици, точки или вдлъбнатини, които се появяват върху ириса. Вековни наблюдения на няколко поколения лекари позволиха да се създадат карти, на които е посочена проекцията на всеки орган към определена област от ириса.  

С тези въпроси се занимават известни учени и медицински работници, един от които е Р.Бурдиол. Негова е заслугата в иридологията ирисът да се изобразява като циферблат на часовник. Това прави по-удобно обозначаването на зоните на различни органи, ирисът е очертан по сектори и е представен под формата на часове. Ето пример за част от тази интересна схема -

11 - 12 часа - мозък;

13 - 15 часа - трахея и назофаринкс;

16 - 17 часа – гръбначен стълб;

17 - 18 часа – отделителна система, бъбреци;

18 - 19 часа - репродуктивни органи;

около 20 часа - жлъчен мехур и черен дроб;

21 - 22 часа - бели дробове;

22 - 22:20 часа - щитовидна жлеза;

около 22:30 - уши;

Петната, които се появяват върху ириса на очите на човек, са ярък пример за невероятната връзка между различни части на тялото, които изглеждат по никакъв начин не свързани помежду си. Така всяка нова точка, тире или потъмняване върху ириса на окото предполага кой орган трябва да бъде внимателно разгледан и диагностициран навременно и адекватно.